Хранителните добавки са познати от векове – още пещерните хора са опушвали, а хората в крайморските райони са накисвали месото в солена вода – все „трикове”, целящи да подобрят вкуса на храната и да я запазят по-дълго. Днес съществуват редица хранителни добавки, които заместват тези примитивни методи. Но как да се ориентираме когато пазаруваме? Знаем ли наистина достатъчно, за да изберем подходящия продукт и какво означава символът „Е”, който срещаме върху опаковката на повечето стоки?

 

 

 

Буквата „Е” е съкращение от Европа и е общоприетото означение за хранителните добавки. Преди наименованията на тези химически вещества били изписвани изцяло, но през 1953 година е взето решение да бъдат заменят с една буква и цифров код. 

 

 

 

 

Според българското законодателство хранителни добавки са вещества от натурален или изкуствен произход, които обикновено не се използват като самостоятелна храна или като преобладаваща съставка при производство на храни, независимо от това дали имат хранителни свойства. Те се добавят по технологични съображения към храната при производството, обработката, опаковането, транспорта или съхранението й и остават като нейна съставка, дори и в променена форма.   

 

Категориите добавки у нас според технологичното им предназначение са:

·         Оцветители (E100 – E181)

·         Консерванти (E200 – E290)

·         Киселини, антиоксиданти, минерални соли (Е296 – Е385)

·         Гуми, емулгатори, стабилизатори (Е400 – Е495)

·         Минерални соли (Е500 – Е585)

·         Овкусители (Е620 – Е640)

·         Разни (E900 – E1520)

 

 

 

 

За хранителни добавки започва да се говори преди около 100 години, като тогава понятието е условно, а използваните вещества не са подлежали на никакъв контрол. Днес правилата са много по-строги. За да бъде разрешена за употреба в общия европейски пазар дадена хранителна добавка бива старателно тествана от международни изследователски лаборатории по поръчка на Европейския съюз. За целта тя трябва да бъде не само безвредна, но и хипоалергенна, като това особено важи например за ягодовите ароматизатори, тъй като ягодите са силен алерген. Въпреки засиления контрол действието на добавките, както и тяхното взаимодействие с някои вещвства (предимно лекарства), все още не е добре изучено. Някои хранителни добавки, които до скоро са били широко използвани, днес официално са признати за вредни и съответно забранени. Такива са например Е121 – цитрусов червен оцветител и Е240 – консервант формалдехид.  

 

 

 

Част от хранителните добавки в редица случаи биха могли да доведат до алергични реакции особено при малки деца. Според статистиката хранителните алергии, които се срещат при 1-3% от децата под 1 година и по-специално алергиите към краве мляко, в повечето случаи се дължат на добавяните консерванти и стабилизатори, а не на самото мляко.   

 

 

 

Друг малко известен факт е, че една и съща фирма производител може да произвежда един и същ продукт в три различни варианта: за вътрешно потребление в самата страна,  за износ в други развити страни и за износ в развиващи се страни – в тези случаи качеството на използваните производствени суровини може да се различава драстично.  

 

 

 

Проблемът с добавките идва не само от тяхното качество, но също и от количеството им. За количеството на повечето добавки съществуват строги норми, неспазването на които може да доведе до сериозни последствия. С цел да ви улесним, когато пазарувате, и за да ви помогнем по-добре да разбирате мистериозните „Е” знаци върху етикетите, в една поредица ще ви запознаем с хранителните добавки, които се крият зад тях.

 

Статията е предоставена от

 

 

 

Българска национална асоциация на потребителите.