Цял живот заедно, без раздяла – това, в което хората често се провалят, в света на животните нерядко е биологична програма. Моногамията като житейски дизайн при животните. Красотата на природата!

Тя наистина съществува, вечната любов. В полярния кръг, в пустинята, а и съвсем близо до нас. Високо във въздуха и дълбоко на морското дъно. Красива. Романтична. Чувствена. И завинаги. Или почти. И съвсем не само при немите лебеди, които от столетия са се превърнали в плаващ символ на верността. Те се търсят и намират, когато са около две годишни. Понякога при това се стига до обърквания. Както преди десет години по река Алстер в Хамбург. Тогава в продължение на няколко лета един мъжки лебед упорито преследвал едно водно колело с форма на лебед. Тази безнадеждна връзка продължила години наред – по-дълго, отколкото някои бракове.

Моногамията в света на птиците
Тя е успешна, казва поне един белгийски обичай, когато халките преди това се мътят от лебеди. При това новобрачните не трябва буквално да следват примера на грациозните животни. Последните проучвания са показали, че те наистина без изключение остават цял живот заедно, но всяко шесто бебе-лебед всъщност е плод на извънбрачна връзка. Това обаче не разрушава партньорството. Дължи се вероятно на това, че най-често лебедите много си приличат и чуждите гени не са така очевидни.

При морските кончета е почти същото: доживотна връзка – да, безусловна вярност – не е задължително. Обаче що се отнася до бащинството, едва ли мъжките морски кончета имат конкуренция. Те носят яйцата в една торбичка на гърдите си и след това отглеждат малките. И вършат това от 40 милиона години насам. При това „докато смъртта ви раздели” е все пак относително – странните водни обитатели рядко достигат възраст повече от пет години. Което не е основание да смятаме моногамията за празен слух. Тя съществува наистина.
При редица птици например. Да вземем африканските благородни папагали, с официалното гръцко име Agapornis. Англичаните ги наричат Lovebirds (любовни птици), в други езици името им означава неразделни (Unzertrennlichen – немски, les inseparables - френски), включително и на български се наричат неразделки. До дълбока старост те се гушкат, грижат се заедно за потомството си и си чистят взаимно перата.

И това е нищо, в сравнение с брачния живот на дълбоководния морски дявол, 4000 метра под морската повърхност. Веднъж намерили се, тези риби повече не могат да се разделят. Мъжкият се захапва здраво за женската и постепенно се слива с нея. И след това няма никаква друга алтернатива. Образът им може да служи за реклама на туристически якета за двойки.

В това отношение албатросите са доста по-добре. Първо имат на разположение няколко години, докато се решат да останат с един партньор. Те се срещат в продължение на няколко лета, танцуват един около друг, понякога плахо взаимно си погалват перата. И чак когато решението е взето, то остава непроменено. Те си построяват ново гнездо и винаги се връщат в него, за да излюпят и отгледат поколението си. Тези отношения продължават средно над 20 години, защото, въпреки че смъртността при младите птици е доста висока, албатросите могат да станат родители и след 60-та година на живота си. Който не иска да признае вечната вярност, може да каже, че успешните бракове при албатросите се дължат на това, че партньорите се виждат само веднъж на една – две години. По-голямата част от живота си тези тежки птици прекарват във въздуха. Тоест, отдалечена връзка – също добро решение!

Поколението свързва
Биолозите са открили, че моногамията все пак е свързана с родителството. Колкото повече усилия изисква отглеждането на наследниците, толкова по-устойчиви са отношенията. Именно чрез усилията децата свързват двойката, макар че не могат да циментират отношенията в нея. При животните не е по-различно, отколкото при хората. Например пингвините се сменят по време на мътенето на яйцата и извървяват километри път, за да осигурят храна на малките. Всичко заради поколението. И ако междувременно някоя дама – пингвин кривне по чужд мъж, то тя го прави само заради майчинския инстинкт. Като награда за извънбрачните любовни услуги – понякога е достатъчно дори малка доза внимание – женската получава от конкурента един камък, който е крайно необходим за построяване на гнездото. Дребните камъни за закрепване са толкова редки, че трябва да се извоюват с хитрост.

Прерийните мишки не си правят толкова труд. Техните гнезда са набързо готови, но пък тези гризачи си оставят повече време за по-важни неща. Чифтосването при тях продължава 40 часа, при което се отделя огромно количество хормони. Тези хормони се реактивират при всекидневното гушкане. Тоест – вярност с допълнителен фактор удоволствие. При тези животни първият секс променя дори генотипа и по този начин моногамията е гарантирана.

Докато например защо отровните жаби стрели живеят моногамно, още не е проучено. Но генетичните тестове са доказали, че поколението наистина се създава от една и съща двойка. Без изключения. Но пък и блестящите, понякога само сантиметър дълги земноводни, при добри условия живеят почти 10 години. Един разбираемо дълъг период – поне от човешка гледна точка. Докато папагалите достигат доста напреднала възраст като семейни двойки – все пак продължителността на живота им е сравнима с тази на хората – 80 години.

И въпреки че имат толкова много време, те са доста бързи, що се отнася до влюбването. Най-често е достатъчен един ден. По-придричивите имат нужда от най-много четири седмици. След това решението е взето. Важно е разбира се, дали перата на избраника блестят красиво на слънцето. Но всъщност по-важни са вътрешните ценности: характер, комуникативни умения, мирис. То си е почти като при хората. Папагалите и делфините дори си измислят индивидуални обръщения, почти като „мило” или „скъпи”. Децата също получават имена. Те са толкова ясни, че се отличават дори в общите крясъци на цялото ято.

Гибоните, малките маймунки, не си дават имена, но основават отношенията си на диалог. За тази цел всяка сутрин пеят по двойки в дует. Това за тях е част от закуската, така както за нас кафето.

И защо тогава да не вземем пример от животните? Наистина не е задължително да пеем сутрин или да си даваме галени имена. Но пък няма да ни навреди. Привързаността има свои собствени закони. За скептиците всичко това е биохимия. И моногамията е хитро замислен план, който няма нищо друго предвид, освен оцеляването на рода. За всички останали това е просто…любов.